Данъчно третиране на продажбата на стоки по електронен път

В настоящата статия ще се спрем на някои от по-важните въпроси, които възникват във връзка с данъчното облагане на продажбата на стоки по електронен път или посредством интернет сайт. За целта ще разгледаме различни хипотези на доставка на стоки, предлагани онлайн, както и различното им данъчно третиране. Ще разгледаме и някои от по-важните указния, дадени от НАП във връзка с електронната търговия.

Предлагането на стоки по интернет позволява на продавачите да продават и доставят в целия свят, и то дори стоки, които към момента на продажбата не са тяхна собственост. Понякога въпросните стоки не се намират физически в България към момента на продажбата, друг път пък същите се превозват от страната до склад на продавача в чужбина и след това се продават на краен купувач. Както ще видим по-долу, хипотезите на превоз и доставка могат да бъдат многобройни и разнообразни, което определя и различното им данъчно третиране.

Особено в последните няколко години електронната търговия е все по-популярна сред по-предприемчивото население и придобива все по-голяма масовост. Много често в нея се включват физически лица, които нямат дори регистрация като еднолични търговци съгласно ТЗ. Това са предимно лица, които в свободното си време или като странична дейност, изработват с подръчни материали различни вещи, като играчки, различни видове ръчно изработени накити или бижута например, които впоследствие предлагат по интернет.

Някои от по-съвестните, които държат да са коректни с фиска, още от началото на своята търговска дейност започват да си задават въпроси, като например следва ли и ако следва, как биха се обложили с данък доходите от така реализираните продажби, следва ли да се плащат осигуровки върху тези доходи и следва ли да отчитат въпросните продажби с фискални устройства (ФУ). Следва ли тези продажби да се облагат с ДДС, представляват ли облагаем оборот за търговеца, който впоследствие да изисква регистрация по ЗДДС и как следва да се отчитат съгласно ЗДДС и поднормативните актове тези продажби.

От гореизложеното можем да заключим, че твърде различни групи лица, все по-често виждат в електронната търговия възможност да увеличат доходите си или да развият вече работещите си бизнеси чрез създаването на онлайн магазини например, като по този начин търсят разширяване пазарните си дялове.

1. Данъчно облагане на придобити доходи от физически лица от продажбата на изработени от тях предмети или изделия и продадени по електронен път.

Както споменах вече, първата група са предимно физическите лица, които предлагат ръчно изработени или закупени от тях предмети по интернет, като целят единствено да си докарат допълнителен доход от тяхно хоби или занаят.
За да се прецени правилното данъчно третиране на доходите от онлайн продажби на стоки на тази група лица, трябва да се имат предвид следните неща.

На първо място трябва да се определи дали въпросните доходи следва да бъдат обложени по реда на Закона за местните данъци и такси с патентен данък или по реда на Закона за данъчно облагане на доходите на физически лице (ЗДДФЛ).
Отговор на този въпрос може да потърсим в нормата на ЗМДТ. Съгласно нейните разпоредби физическо лице, включително едноличен търговец, което извършва дейности, посочени в приложение № 4(патентни дейности), се облага с годишен патентен данък за доходите от тези дейности, при условие че:

1. оборотът на лицето за предходната година не превишава 50 000 лв. и
2. лицето не е регистрирано по Закона за данък върху добавената стойност, с изключение на регистрация за вътреобщностно придобиване по чл. 99 и чл. 100, ал. 2 от същия закон.
За извършваната патентна дейност лицата по ал. 1 не се облагат по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица. Лицата по ал. 1 прилагат разпоредбите за данъците, удържани при източника, и за облагане на разходите по чл. 204, т. 2 от Закона за корпоративното подоходно облагане.

Следователно, за да преценим по кой ред следва да се облага доходът на въпросните физически лица, продаващи изработени от тях вещи по интернет, на първо място трябва да проверим дали са налице изискванията на ЗМДТ.

При определянето на приложимия данъчен закон следва да имаме предвид също така, че извършените продажби на стоки и услуги чрез електронен магазин по интернет имат характер на разносна търговия и не попадат в обхвата на дейността „търговия на дребно до 100 кв.м. нетна търговска площ”, подлежаща на облагане с патентен данък поЗ акона за местните данъци и такси, тъй като не се извършва от обект по смисъла на § 1, т. 24 от ДР на ЗМДТ. Toeст при доставки, заявени чрез интернет магазини, се счита, че дейността е съотносима с дадената в § 1, т. 1 от ДР на Наредба № Н-18/2006 г. дефиниция за „разносна търговия“, състояща се в продажба на стоки или услуги извън търговския обект по предварителна заявка.

За целите на облагането с патентен данък „обект” е всяко място, помещение и/или съоръжение, включително на открито, където се извършва дейност по приложение № 4, в т.ч., средствата за подслон и настаняване, заведенията за хранене и развлечение, магазините, сергиите, масите на пазари, тротоари и улични платна, ателиетата, работилниците и други помещения, независимо от това дали те служат и за други цели, или са част от недвижим имот.

Следователно, ако не са налице предпоставките за прилагане на ЗМДТ, облагането на доходите от продажби по интернет на физическите лица следва да се обложи по реда на ЗДДФЛ. За целите на облагането с данък върху общата годишна данъчна основа по реда на ЗДДФЛ доходите от стопанска дейност са два вида: доходи от стопанска дейност като едноличен търговец и доходи от друга стопанска дейност. В обхвата на доходите от друга стопанска дейност попадат и доходите от упражняване на занаят.
Тоест съгласно ЗДДФЛ доходите от продажбата по интернет на ръчно изработени предмети или изделия може да се облага по два различни начина:

Единият е редът, предвиден в чл. 29, ал. 1, т. 2, буква ,,в” от ЗДДФЛ. Съгласно ал. 1 на цитираната норма облагаемият доход от стопанска дейност на физическите лица, които не са търговци по смисъла на Търговския закон (ТЗ), се определя, като придобитият доход се намалява с разходи за дейността в размер на 40 на сто. В т. 2, буква ,,в” са посочени доходи от упражняване на занаят, които не се облагат с патентен данък по реда на Закона за местните данъци и такси

Другият ред по ЗДДФЛ, за облагане на физическите лица, реализирали доходи посредством продажби по интернет, е предвиден в нормата на чл. 26. Съгласно въпросната норма облагаемият доход от стопанска дейност като едноличен търговец е формираната по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане данъчна печалба. В тази връзка следва да се има предвид и нормата на ал. 7, съгласно която по същия ред се облагат и доходите от стопанска дейност на физическо лице, което е търговец по смисъла на Търговския закон, но не е регистрирано като едноличен търговец.

В обобщение можем да посочим, че за да се обложи един доход, придобит от продажбата на ръчно изработени стоки и изделия от физическо лице по реда на чл. 29 от ЗДДФЛ, на първо място лицето не трябва да е търговец по смисъла на ТЗ и на следващо място придобитите от него доходи трябва да са от упражняване на занаят.

Легалната дефиниция на това понятие е дадена в т. 28 – ,,упражняване на занаят” на § 1 от ДР на ЗДДФЛ. Съгласно т. 28 на § 1 от ДР на ЗДДФЛ „Упражняване на занаят” е производството на изделия или предоставянето на услуги, осъществявани от физическо лице, вписано в регистъра на занаятчиите, което не е вписано като едноличен търговец.

Важно е да отбележим също така, че занаят по смисъла на чл. 3, ал. 1 от Закона за занаятите (ЗЗ) е дейност за производството на изделия и/или предоставянето на услуги по занаятчийски начин. Също така следва да се има предвид, че дейносттите, които се считат като извършени по занаятчийски начин, фигурират в списък на занаятите съгласно приложение № 1 от ЗЗ.

На следващо място, за да определим по кой ред следва да се обложат придобити доходи от физическо лице от продажба на ръчно изработени изделия по интернет, е да преценим дали въпросното лице е действало като търговец по смисъла на ТЗ, като тук отново подчертавам, че съгласно чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ не е нужно същото да е формално вписано в Търговския регистър като ЕТ, за да се обложи като ЕТ.

По този въпрос следва да се има предвид, че търговец по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ТЗ е всяко физическо или юридическо лице, което по занятие извършва посочените в т. 1 – 15 на същата алинея сделки. В ТЗ не са посочени изрични критерии, според които да се определи дали една дейност се извършва по занятие.

Относно понятието „дейност по занятие“ в правната теория се счита, че това е дейност като постоянна работа, която не е свързана с единични сделки, която няма случаен характер, чиято цел е създаване на постоянен доход. Във възприетата до сега практика на ВАС като критерий за определяне на една дейност като такава по занятие също се посочва системното й осъществяване с цел извличане на печалба в свой частен интерес (Решение на ВАС №7301 от 23.05.2012 г. по а.д. №1394 от 2012 г., Решение на ВАС №5935 от 26.04.2013 г. по а.д. №7552 от 2012 г. и др.).

Също така съгласно чл. 286, ал. 2 от ТЗ търговски са сделките по чл. 1, ал. 1 от закона, независимо от качеството на лицата, които ги извършват. Тази хипотеза е заложена и в разпоредбите на ЗДДФЛ за целите на данъчното облагане. По силата на чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ, по реда, предвиден за облагането на доходите от стопанска дейност като едноличен търговец, се облагат и доходите от стопанска дейност на физическо лице, което е търговец по смисъла на ТЗ, но не е регистрирано като едноличен търговец. Преценката за това, дали една дейност може да бъде квалифицирана като търговска, е от компетентността на органите по приходите при извършване на проверки и ревизии по реда наДанъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Въпросът с данъчно облагане на доходите на физическото лице реализирани от продажби по интернет следва да се разглежда съвместно и във връзка с правилното и законосъобразно отчитане на така придобитите доходи.

2. Издаване на фактура при извършени продажби на стоки или услуги по интернет

Тук възникват преди всичко въпроси как следва да се отчетат съгласно данъчното и счетоводно законодателство така извършените от данъчно задължените лица продажби по електронен път.

В тази връзка най-често задаваният въпрос е следва ли да се издават фактури за така извършените продажби на стоки по интернет. Следва ли доставките да се облагат с ДДС и как следва да се документират и декларират от ДЗЛ.

Общият принцип относно задължението за издаването на фактури, e залегнал в разпоредбата на чл. 113, ал. 1 от ЗДДС. Въпросната норма гласи, че всяко данъчно задължено лице – доставчик е длъжно да издаде фактура за извършената от него доставка на стока или услуга или при получаване на авансово плащане преди това освен в случаите, когато доставката се документира с протокол по чл. 117 от закона.

Следователно, след като доставките се извършват от данъчно задължено лице, то трябва да документира същите с издаването на фактура, независимо дали има регистрация за целите на ДДС (чл. 113, ал. 1 от ЗДДС). Също така следва дебело да подчертаем, че начинът на плащане на възнаграждението, дължимо в полза на доставчика, не е определящо за това дали за сделката трябва да се състави фактура (с реквизитите по чл. 114 от ЗДДС) или не.

Съгласно чл. 113, ал. 1 и ал. 4 от ЗДДС, дружеството като доставчик е длъжно да издаде фактура не по-късно от 5 дни от датата на възникване на данъчното събитие за доставката, а в случаите на авансово плащане – не по-късно от 5 дни от датата на получаване на плащането.

Същевременно в ал. 3 на чл. 113 от ЗДДС са разгледани хипотези, при които фактура може да не се издава, като т. 1 визира доставки, по които получателят е данъчно незадължено физическо лице. Предвид това ако крайните клиенти на данъчно задълженото лице са данъчно незадължени физически лица от България или от друга държава членка на ЕС, за него не възниква задължение за издаване на фактура. В последният случай обаче, следва да се съобразят правилата за дистанционната продажба на стоки съгласно чл. 14 от ЗДДС и чл.20 от ЗДДС, които ще разгледам по-долу.

В случаи, че (ДЗЛ) не е задължено да издава фактура съгласно ал. 3 на чл. 113 от ЗДДС, следва да се съобрази и нормата на чл. 119, ал. 1 във вр. с ал. 2 от ЗДДС, където е указано, че за доставките, за които издаването на фактура или протокол не е задължително, доставчикът – регистрирано по този закон лице, съставя отчет за извършените продажби, който съдържа обобщена информация за тези доставки за съответния данъчен период най-късно в последния ден на данъчния период. Отчетът за извършените продажби следва да съдържа информацията, определена в разпоредбата на чл. 112 от ППЗДДС.

Съгласно чл. 79, ал. 3 от ППЗДДС доставката с място на изпълнение на територията на друга държава членка:

1. на стоки от данъчно задължено лице, установено на територията на страната, се документира по правилата на законодателството на тази друга държава членка;
2. на стоки при условията на дистанционни продажби се документира по правилата на законодателството на тази друга държава членка.

Следователно предвид чл. 119, ал. 1 от ЗДДС за доставките, за които издаването на фактура или протокол не е задължително, доставчикът – регистрирано по този закон лице, съставя отчет за извършените продажби, който съдържа обобщена информация за тези доставки за съответния данъчен период.

Тук отново обръщам внимание обаче, че отчет за извършените продажби издава само лице, което е доставчик – регистрирано по този закон лице. Тоест ако не е регистрирано по ЗДДС лице, не е задължено да издава такъв отчет.

На въпроса за документирането на доставките съгласно ЗДДС ще се спрем отново по-долу, когато разглеждаме различни хипотези на доставка на продаваните по интернет стоки, защото документирането им до голяма степен зависи от мястото на изпълнение на въпросните доставки и от това дали са облагаеми или не съгласно българският ЗДДС.

Другият често задаван въпрос относно документирането на стоките закупени от интернет сайт е трябва ли да се издава за тях фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон).

Отговор на този въпрос трябва да потърсим на първо място в разпоредбата на чл. 118 от ЗДДС. С чл. 118, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) се въвежда задължение за всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство, независимо дали е поискан друг данъчен документ. От своя страна получателят е длъжен да получи фискалната касова бележка и да я съхранява до напускане на обекта.

За целите на ДДС фискалната касова бележка (фискалният бон) е хартиен документ, регистриращ продажба/доставка на стока или услуга в търговски обект, по която се плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта или с други заместващи парите платежни средства, издаден от въведено в експлоатация фискално устройство от одобрен тип, за което е заверено свидетелство за регистрация. Фискална касова бележка (фискален бон) е и касовата бележка (системен бон), издадена от одобрена за съответния търговски обект интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (ал. 3 от чл. 118).
От тези разпоредби излиза, че за да е налице задължение за издаване на фискална касова бележка, трябва да са налице едновременно следните условия:

– да се извършва доставка (на стоки или услуги) в търговски обект; неговата дефиниция е дадена в § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС. Според нея, „търговски обект“ е всяко място, помещение или съоръжение (например: маси, сергии и други подобни) на открито или под навеси, във или от което се извършват продажби на стоки или услуги, независимо че помещението или съоръжението може да служи същевременно и за други цели (например: офис, жилище или други подобни), да е част от притежаван недвижим имот (например: гараж, мазе, стая или други подобни) или да е производствен склад или превозно средство, от което се извършват продажби;
– доставчикът да е данъчно задължено лице, независимо дали има регистрация за целите на ДДС, или не. Това условие е завоалирано в закона, но смятам, че трябва да е налице; иначе ще излезе, че касови бележки трябва да издават и физически лица, които се разпореждат с тяхно (употребявано) лично имущество (което, разбира се, би било нелепо);
– получателят да се намира в търговския обект към момента на извършване на покупката и да получи фискалния бон в него. Това условие обикновено се игнорира, най-вече поради изискванията, въведени с Наредба Н-18, но то ясно се вижда от закона – чл. 118, ал. 1, изречение второ;
– плащането да е в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта или с други заместващи парите платежни средства (разписки за покупки, талони или купони за покупки, жетони).

Ако изхождаме само от горепосочената норма на чл. 118 от ЗДДС липсва законово задължение за издаване на фискална касова бележка при извършване на продажбата на стоки и услуги по електронен път. Причината – посочените по-горе четири условия трябва да са изпълнени едновременно, а ще липсва едно от тях – получателят/купувачът да се намира в търговския обект към момента на извършване на покупката и да получи фискалния бон в него (като го съхрани до напускане на обекта).
Не можем обаче да игнорираме нормата на ал. 4 от чл. 118. Според същата прилагането на този член, редът и начинът за издаване на фискални касови бележки, както и техните минимални реквизити се определят с наредба на министъра на финансите. Става въпрос за прословутата Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. С нея се въвеждат допълнителни условия, част от които стесняват, а друга – разширяват обхвата на закона. А и едното, и другото ми се струва незаконосъобразно.

По силата на чл. 3, ал. 1 от горецитираната Наредба Н-18 всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство. Няма да е така обаче, когато плащането се извършва чрез кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.

Във връзка с документирането и отчитането на продажбите, извършени по заявки по интернет, следва да имаме предвид и разпоредбата на чл. 25 от въпросната Наредба № Н-18.

Съгласно ал. 1 независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата по чл. 3, ал. 1 – за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1.

Съгласно ал. 2 при разносна търговия фискалната касова бележка се издава от лицето по чл. 3 и се предава на разносвача, който от своя страна я предоставя на купувача при плащането.

Легалното определение на понятието „разносна търговия” е дадено в § 1, т. 1 от ДР на наредбата. Съгласно него „разносна търговия“ е продажба на стоки или услуги извън търговския обект по предварителна заявка; за разносна търговия се счита и продажбата на вестници и списания за обекти, специализирани само за вестници и списания.

От горецитираното определение ясно вече можем да видим как се разширява с подзаконов нормативен акт приложното поле на чл. 118 от ЗДДС. С него вече се вменява като задължение издаването на фискална касова бележка и на лицата, извършващи продажби и извън търговския обект по предварителна заявка.

НАП изрично е издал и писмено становище по въпроса. Такова се съдържа например в писмо № 2_2573 от 14.12.2009 г. относно електронен магазин за продажба на ювелирни изделия. Там изрично се казва, че извършените продажби на стоки и услуги чрез електронен магазин по интернет имат характер на разносна търговия.

През настоящата 2018 г. в чл. 118 от ЗДДС са внесени промени, които засягат и електронната търговия. По този начин вероятно законодателят е искал да запълни празнината в режима, засягащ отчитането на продажбите на стоки и услуги, предлагани по интернет. За тази цел първо е създадена нова т. 8 от ал. 4, съгласно която министърът на финансите издава наредба, с която се определят изискванията към лицата, извършващи продажби чрез електронен магазин. Така вече чл. 118 от ЗДДС изрично препраща към горепсочената Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г.

Нещо повече, в ЗДДС е дадено и легално опредление на понятието елекронен магазин. Така съгласно § 1, т. 87 от ДР на ЗДДС „Електронен магазин“ е интернет сайт, чрез който се извършва продажба на стоки/услуги чрез сключване на договор от разстояние по чл. 45 от Закона за защита на потребителите и който има вградена функционалност за избор, включване и изключване на стоки/услуги в потребителска кошница, за въвеждане на информация за купувача, адреса на доставка и за избор на метод за плащане.
Съгласно чл. 45 от Закона за защита на потребителите, договор от разстояние е всеки договор, сключен между търговец и потребител като част от организирана система за продажби от разстояние или предоставяне на услуги от разстояние без едновременното физическо присъствие на търговеца и потребителя, чрез изключителното използване на едно или повече средства за комуникация от разстояние до сключването на договора, включително в момента на сключване на договора.

Изискванията към лицата, извършващи продажби чрез електронен магазин, са въведени с нова глава в Наредба № Н-18, състояща се от чл. 52м и 52н.

Именно с цел по-детайлна регулация на дейността на електронните магазини са и предвидените промени в данъчното законодателство за 2019 г.

3. Предвидени промени в законодателството за 2019 г., засягащи правилата за издаване на касови бележки при електронната търговия

Промени, засягащи електронната търговия са предвидените на първо място в чл. 118 от ЗДДС. Вмъква се ново изречение в ал. 3, съгласно което в случаите на продажби на стоки или услуги чрез електронен магазин фискалният/системният бон, регистриращ продажбата, може да се генерира в електронен вид и автоматично да се предостави на електронен адрес на получателя, без да се издава хартиен документ, по ред и начин, определени с наредбата по ал. 4.

Създава се и нова ал. 19 на чл. 118, съгласно която Националната агенция за приходите създава и поддържа публичен електронен списък на електронните магазини, за които са подадени данни по ал. 4, т. 5. Списъкът е достъпен на интернет страницата на агенцията. Редът за вписване и заличаване от списъка, както и неговото съдържание се определят с наредбата по ал. 4.

Такъв ред е предвиден в горепосочената Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. и по-точно в нейния чл. 52м, който влиза в сила от 29.12.2018 г. Съгласно въпросната норма лице, което извършва продажба на стоки или услуги чрез електронен магазин, независимо дали използва собствен домейн, нает домейн или домейн на друго лице, предоставящо платформа за извършване на продажби в интернет, преди започване на дейност по продажби на стоки/услуги чрез електронен магазин подава информация по електронен път с квалифициран електронен подпис по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс чрез електронна услуга в Портала за е-услуги на НАП, достъпен на интернет страницата на НАП съгласно приложение № 33.

Информацията се подава отделно за всеки електронен магазин, чрез който се извършват продажби. При промяна на данните по ал. 1 актуална информация се подава в 7-дневен срок от настъпване на промяната. При прекратяване на дейността по продажби на стоки/услуги чрез електронен магазин информация за това обстоятелство се подава по реда на ал. 1 в 7-дневен срок от прекратяване на дейността.

От всичко гореизложено можем да заключим, че задължението за издаване на фискална бележка зависи преди всичко от начина на плащане за поръчаната стока по интернет.

Ето защо за по-голяма яснота по-долу ще разгледаме някои от най-често срещаните методи за разплащане при закупуването на стоки онлайн в практиката и ще преценим на база горепосочената нормативна база дали е налице задължени за издаване на фискален бон или не.

4. Издаване на фискален или системен бон при извършени продажби по интернет в зависимост от начина на разплащане

В практиката се срещат различни начини на плащане на закупената стока или услуга по интернет. Много често стоката се заплаща чрез системи предоставяни от „Изипей” АД, Epay.bg, Paypal, Ebg.bg, и др. или се заплаща чрез наложен платеж. В такива случаи възниква въпросът следва ли да се издава фискална касова бележка.

Отговор на този въпрос следва да потърсим на първо място в разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г., съгласно която всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.

В писмата на НАП, засягащи горепосоченият въпрос за издаване на фискални бонове се казва, че видно от разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. към случаите, за които не е задължително издаване на фискална касова бележка са и плащанията чрез наличен паричен превод или чрез пощенски паричен превод. Това изключение се отнася за наличен паричен превод, извършен чрез дружество, лицензирано да извършва дейност по налични парични преводи по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС).

Българската народна банка (БНБ) издава лиценз за извършване на дейност като платежна институция за извършване на дейност по налични парични преводи по смисъла на ЗПУПС.

Съгласно чл. 17 от ЗПУПС, БНБ води публичен регистър на лицензираните от нея платежни институции, като същият е достъпен по електронен път и се актуализира редовно.

Когато плащането се извършва чрез „Изипей” АД, Epay.bg, Paypal, Ebg.bg следва да се извърши проверка в публичния регистър по чл. 17 от ЗПУПС, за да се установи дали посочените дружества фигурират в този регистър като лицензирани платежни институции. При положение че същите са посочени в регистъра се налага извода, че ще се осъществява плащане чрез дружества, лицензирани да извършват дейност по налични парични преводи по смисъла на ЗПУПС. В тези случаи вече по силата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. не е задължително издаването на фискална касова бележка от фискално устройство.

Така според НАП, в случай че плащанията ще се извършват чрез PayPal например, за ДЗЛ не е налице задължение за издаване на фискални касови бележки от фискално устройство за тези плащания. Явно от НАП смятат, че лицето, опериращо със системата PayPal, е лицензирана по съответния ред платежна институция.

Това е така, защото според информацията, до която имаме публичен достъп, лицето PayPal (Europe) S.à r.l. & Cie, S.C.A, е лицензирана кредитна институция от държавата членка по неговото установяване – Люксембург. Това лице е вписано под № 50 в Списъка на кредитните институции, лицензирани в страни от ЕС, с уведомление за свободно предоставяне на услуги на територията на Република България съгласно взаимното признаване на единния европейски паспорт. Този списък е публикуван на интернет страницата на БНБ.

Ето защо, след като PayPal (Europe) – Люксембург, притежава лиценз на кредитна институция и е вписано в упоменатия списък на БНБ (явно Народната ни банка е уведомена за този лиценз по съответния ред), той е доставчик на платежни услуги по смисъла на ЗПУПС, които може да предоставя свободно на територията на нашата страна. Така извършваните парични преводи чрез неговата система PayPal попадат в обхвата на чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18 и доставчиците на стоки и услуги по електронен път не трябва да издават фискални касови бележки за продажбите, платени им чрез тази система.

По същия начин стоят нещата и с плащания извършени чрез пощенски паричен превод. Ако например куриерът чрез който се извършва плащането е същевременно лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по замисъла на ЗПУ и още преди предаването на стоката на куриера е договорено между доставчика и куриера, че определената от подателя сума по наложения платеж (стойността на стоката) ще бъде заплатена на доставчика от получателя на стоката чрез пощенски паричен превод.

В такава хипотеза не е необходимо издаването на фискална касова бележка от доставчика при предаването на стоката на куриера.
За пълнота на изложението следва да се има предвид, че „пощенски парични преводи” са пощенски услуги за изпращане на хартиен носител чрез пощенските служби на пощенски оператор, лицензиран за извършване на услуги по чл. 39, т. 3 от ЗПУ, на суми от подателя до получателя (т. 9 от § 1 от ДР на ЗПУ).

Все още обаче, може би един от най-често използваните методи за заплащане на стока закупена по интернет е наложеният платеж.
По смисъла на § 1, т. 12 от Закона за пощенските услуги (ЗПУ), „наложен платеж“ е пощенска услуга, при която пощенската пратка се доставя на получателя срещу заплащане на определена от подателя сума. Доставчикът на стоката я предава на куриера, който от своя страна я доставя на получателя, срещу заплащане на определена от подателя сума (стойността на стоката с или без таксата за услугата наложен платеж, в зависимост от договореното между страните по доставката). Куриерът събира определената от подателя сума и след това в зависимост от договореностите им, му я превежда по банков път или му я изплаща в брой. Начинът, по който куриерът превежда сумата на подателя, няма нищо общо с начина, по който се заплаща за стоката от получателя й, и който начин на плащане всъщност е определящ при съобразяване на изискванията на законодателството за издаване на фискална касова бележка.

Видно от легалното определение, наложеният платеж не попада в обхвата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. Следователно, когато плащането по определена закупена по интернет доставка е чрез наложен платеж следва да се издава фискална касова бележка и по силата на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-18/2006 г. на МФ, независимо от документирането с първичен счетоводен документ, задължително следва да се издава фискална касова бележка за всяка продажба на лицата по чл. 3, ал. 1 – за всяко плащане, с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез кредитен превод, директен дебит или чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1.

Често в практиката се поставя и въпроса следва ли да се издаде фискален бон при заплащане с ваучер, чек или други заместими парите платежни средства. Много често например потребителите закупуват ваучери по интернет за да ползват хотелски или друг вид услуги. За да ползват въпросната услуга, потребителят предоставя ваучер вместо пари на съответния доставчик на услугата. Поставя се въпроса следва ли да се издаде фискален бон за така предоставеният ваучер например. Нормата на чл. 118, ал. 3 от ЗДДС дава утвърдителен отговор на този въпрос.

Съгласно нея фискалният и системният бон са хартиени документи, регистриращи продажба/доставка на стока или услуга в търговски обект, по която се плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта или с други заместващи парите платежни средства, издадени от въведено в експлоатация фискално устройство от одобрен тип или от одобрена интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност. В случаите на продажби на услуги с развлекателен характер или на стоки чрез фискални устройства, вградени в автомати за самообслужване, с електрическо захранване фискалният бон, регистриращ продажбата, може да се визуализира само на дисплей, без да се издава хартиен документ по ред и начин, определени с наредбата по ал. 4.

5. Документиране и отчитане съгласно ЗДДС на продажбата на стоки по интернет в зависимост от начина на доставка

5.1. Трансфер на стоки, продавани чрез интернет сайт до друга държава членка, в която се намира склад на данъчно задълженото лице. – чл. 6, ал. 3, т. 3 или чл. 7, ал. 4 от ЗДДС
Данъчното третиране и съответно документиране по ЗДДС на доставките на стоки закупени по интернет е различно в разлинчите хипотези на доставка. Затова по-долу ще разлгедаме няколко често срещани в практиката случаи на доставка на стоки закупени по интернет и ще посочим тяхното данъчно третиране.
Често срещан случай в практиката например е, когато българско дружество, доставя стоки поръчани по интернет, на лица (физически или юридически) oт други държави в ЕС, като стоките се превозват до предварително нает склад на българското дружество във въпросната държава и от този склад съответно се доставят на крайния купувач.
В такива случаи приложение следва да намери нормата на чл. 6, ал. 3, т. 3 от ЗДДС, съгласно която за възмездна доставка се счита изпращането или транспортирането на стоки, произведени, извлечени, обработени, закупени, придобити или внесени на територията на нашата страна от данъчно задължено лице в рамките на неговата икономическа дейност, когато стоките се изпращат или транспортират за целите на икономическата му дейност от или за негова сметка от територията на България до територията на друга държава членка. При този така наречен „трансфер” е налице единствено физическо преместване на стоките, без да се извършва прехвърляне на собствеността върху тях (или фактическото им предаване на друго лице съгласно чл. 6, ал. 2, т. 2 – 4 от ЗДДС); въпреки това обаче според закона е налице данъчно събитие.
В този смисъл са и указанията на НАП по подобни казуси. Така например в Указание на НАП с изх. № 91-00-39 от 22.01.2009 г. относно вътреобщностно движение на стоки от територията на страната до територията на държава членка в рамките на независимата икономическа дейност на данъчно задължените лица с оглед измененията и допълненията на ЗДДС – чл. 6, ал. 3, т. 3 от закона, като пример за подобни вътреобщностни трансфери на стоки, приравнени на доставки, е посочено прехвърлянето на собствени стоки на българско данъчно задължено лице до друга държава членка, в която стоките се складират и впоследствие се продават на трето лице (което обикновено е местно за другата държава членка).
Според посоченото указание на НАП при извършване на упоменатия трансфер от наше регистрирано по ЗДДС лице третирането му е в зависимост от това дали то има издаден (или не) ДДС номер от държавата членка, в която завършва транспортът на стоките. Ако лицето притежава такъв ДДС номер, трансферът на стоките следва да се третира като ВОД по чл. 7, ал. 4 от ЗДДС, която доставка е облагаема с нулева ставка. Същата следва да се удостовери с документите, предвидени в чл. 45 от ППЗДДС – протокол по чл. 117, ал. 2 от закона и транспортен документ за превоза на стоките от България до склада в съответната държава – членка на ЕС.
При положение че българският доставчик няма издаден ДДС идентификационен номер от държавата членка, в която завършва превозът на стоките, според НАП, по силата на чл. 6, ал. 3, т. 3 от ЗДДС, във връзка с чл. 17, ал. 2 от същия закон ще е налице възмездна доставка с място на изпълнение на територията на България. Същата ще е облагаема с 20 на сто ДДС (извън редките случаи, в които законът предвижда доставката да има характер на освободена съгласно глава четвърта от ЗДДС).
Така излиза, че изпращането на стоките до склада в съответната държава членка, след което собствеността върху ще се прехвърля към намерените клиенти, ще се смята за възмездна доставка на стоки. Същата ще подлежи на облагане с 20 на сто ДДС, а не с нула на сто, ако българският доставчик има издаден ДДС номер от държавата членка, в която завършва транспортът на стоките.
Следователно, за да се избегне подобно неблагоприятно третиране ще е нужно българската фирма – доставчик, да се сдобие с ДДС номер, издаден от упоменатата държава членка. След което тя ще декларира като ВОД извършваните трансфери на стоки за тази държава и ще облага същите с нулева ставка (чл. 7, ал. 4 във връзка с чл. 53, ал. 1 от ЗДДС).
Ще е необходимо и декларирането на тези доставки във VIES декларация (към ДДС номера на българската фирма). Едновременно с това получаването на стоките в съответната държава ще се яви ВОП за фирмата. Придобиването ще се облага по реда на действащия в тази държава членка данъчен закон, като за начисления ДДС следва да е налице и право на данъчен кредит.
Тук следва да отбележим и няколко принципни положения по отношение на доставката по чл. 6, ал. 3, т. 3 от ЗДДС.
За възникването на данъчното събитие за доставката в писмото е казано, че то настъпва на датата, на която започва транспортирането на стоките към другата държава членка, т.е. тази, на която те тръгват от местоположението си в България.
Съгласно чл. 27, ал. 1 от ЗДДС данъчната основа е равна на данъчната основа при придобиването на стоката или на нейната себестойност (а ако стоката е внесена преди това от трета страна – от данъчната основа при вноса й).
Право на приспадане на данъчен кредит за стоките, които са предмет на трансфер до друга държава членка, е налице при условията, регламентирани с общите правила, съдържащи се в чл. 68 и сл. от ЗДДС.
Документирането на доставката по чл. 6, ал. 3, т. 3 трябва да стане с протокол по чл. 117 от ЗДДС, който е нужно да бъде съставен не по-късно от 15 дни от датата на започване транспорта на стоката.
На следващо място, при намирането на конкретен клиент в съответната държава и прехвърляне на собствеността върху стоките към него ще е налице доставка с място на изпълнение на територията на тази държава и същата ще се облага по предвидения за целта ред в действащия в упоменатата държава членка данъчен закон. Тези доставки следва да се извършват под ДДС идентификационния номер, издаден на българската фирма в съответната държава.
От гледна точка на българския ЗДДС продажбите на стоките на територията на съответната държава ще се явят необлагаеми с наш ДДС, а и с право на данъчен кредит на основание чл. 69, ал. 2, т. 1 от ЗДДС. Те следва да се документират по реда на данъчното законодателство в съответната държава. Отразяването на издаваните данъчни документи в българския дневник за продажбите ще става, като данъчната основа по тях се вписва в колона в колона 23 „ДО на доставки по чл. 69, ал. 2 ЗДДС…“ на дневника, съответно в клетка 18 на справката-декларация за ДДС. По нашия закон тези продажби не подлежат на деклариране във VIES декларация от българския доставчик, дори и клиентът му да е данъчно задължено лице с ДДС номер.
5.2. Третиране на продажби на стоки по интернет на данъчно незадължени лица oт държави членки – дистанционни продажби съгласно чл. 14 от ЗДДС и място на изпълнение при дистанционни продажби съгласно чл. 20 от ЗДДС
Mного често при продажбата на стоки по интернет, въпросните стоки се доставят директно от продавача до физически лица, крайни потребители намиращи се в държави – членки на ЕС. Продажбата на стока на данъчно незадължено лице попада в хипотезата на чл. 14 от ЗДДС при едновременно изпълнение на няколко условия. Следва да се има предвид, че дистанционните продажби представляват специален режим на облагане на доставките на стоки от регистрирани лица в рамките на Европейския съюз към нерегистрирани лица в рамките на Европейския съюз.
Съгласно разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от ЗДДС дистанционна продажба е доставката на стоки, за която са налице едновременно следните условия:
1. стоките се изпращат или транспортират от или за сметка на доставчика от територията на държава членка, различна от тази, в която транспортът приключва;
2. доставчикът на стоките е регистриран за целите на ДДС в държава членка, различна от тази, в която транспортът приключва;
3. получател по доставката е лице, което не е задължено да начисли ДДС при вътреобщностно придобиване на стоката в държавата членка, където транспортът приключва;
4. стоките не са нови превозни средства, не се монтират и/или инсталират от или за сметка на доставчика, не са предмет на специален ред за облагане на маржа на цената за стоки втора употреба, произведения на изкуството, предмети за колекции и антикварни предмети.
Мястото на изпълнение на доставката при условията на дистанционна продажба се определя от разпоредбите на чл. 20 от ЗДДС.
Съгласно чл. 20, ал. 1 от ЗДДС мястото на изпълнение на доставка на стоки при условията на дистанционна продажба е на територията на държавата членка, където транспортът приключва, когато са налице едновременно следните условия:
1. доставчикът е регистрирано по този закон лице на основание, различно от това за регистрация за вътреобщностно придобиване;
2. извършените от лицето по т. 1 доставки при условията на дистанционна продажба за държава членка надвишават за текущата календарна година или са надвишили за предходната календарна година сумата, определена в законодателството на тази държава членка.
Следователно от момента, в който търговеца достигне прага в другата държава членка и се регистрира за целите на ДДС в нея, мястото на изпълнение на тази доставка вече не е на територията на България, респективно за тази доставка ще се начислява данък по ставката в тази друга държава членка.
До момента, до който мястото на изпълнение на дистанционните продажби е на територията на страната, облагането се извършва чрез прилагане на данъчната ставка по чл. 66, ал. 1 от ЗДДС – 20 на сто.
Съгласно чл. 113, ал. 3, т. 1 от ЗДДС фактура може да не се издава за доставки, по които получателят е данъчно незадължено физическо лице. Предвид чл. 119, ал. 1 от с.з. за доставките, за които издаването на фактура или протокол не е задължително, доставчикът – регистрирано по този закон лице, съставя отчет за извършените продажби, който съдържа обобщена информация за тези доставки за съответния данъчен период.
Изследвайки режима на дистанционната продажба съгласно ЗДДС е важно да споменем правилото на чл. 20, ал. 5 от ЗДДС. Въпросната разпоредба предоставя възможност на ДЗЛ, дори когато не е надвишена сумата от продажбите в съответната държава изискваща задължителна регистрация по ДДС в нея, същото да избере доставките му да се облагат с ДДС в нея, като за целта обаче уведоми териториалната дирекция по месторегистрация, че желае мястото на изпълнение да е на територията на друга държава членка, където приключва транспортът, и е регистриран за целите на ДДС в тази друга държава членка. За извършване на уведомяването не е предвидена специална процедура в ЗДДС.
В заключение следва да се посочи, че ако дружеството извършва дистанционни продажби и се регистрира за целите на ДДС в друга държава членка на ЕС по избор на основание извършването на такива преди да е достигнало задължителния стойностен праг за регистрация за държавата членка, следва, на основание чл. 20, ал. 5 от ЗДДС, да уведоми териториалната дирекция по месторегистрация, че желае мястото на изпълнение на доставките да е на територията на тази държава членка.
В ЗДДС и ППЗДДС не е предвиден определен образец на формуляр за деклариране на тези обстоятелства.
В допълнение към горното следва да отблежим, че на 5 декември 2017 г. съветът прие нови правила, които улесняват онлайн предприятията при спазването на задълженията във връзка с ДДС.
Предложенията, които са част от стратегията на ЕС за цифровия единен пазар, целят улесняване на събирането на ДДС при покупки от потребителите на стоки и услуги онлайн.
Новите правила разширяват обхвата на съществуващия общоевропейски портал (режим за съкратено обслужване на едно гише) до регистрацията по ДДС за дистанционните продажби. Освен това с тях се създава нов портал за дистанционни продажби от трети страни на стойност под 150 евро. Това ще намали разходите за спазване на изискванията за ДДС за сделките между предприятия и потребители. С обслужването на едно гише за онлайн търговците ще отпадне изискването да се регистрират по ДДС във всяка от държавите членки, в които те продават стоки.

6. Третиране по ЗДДС на посредничеството при продажбата на стоки по интернет
Много често при електронната търговия едно дружество предлага стока на интернет страницата си, която не притежава към момента на предлагането, но има информация как да я достави в кратък срок, в случай че стоката бъде поръчана от клиент.
В тази хипотеза са възможни два варината за данъчно третиране.
В случай че въпросната стока се фактурира от доставчиците, намиращи се в друга държава членка към българското дружество, но стоката не преминава през България, а директно се доставя до крайният клиент в трета дрържава членка е налице хипотезата на чл. 15 от ЗДДС. Това са т.нар тристранни операции съгласно ЗДДС.
На основание чл. 15 от ЗДДС тристранна операция е доставката на стоки между три регистрирани за целите на ДДС лица в три различни държави членки А, Б и В, за които са налице едновременно следните условия:
1. регистрирано лице в държава членка А (прехвърлител) извършва доставка на стока на лице, регистрирано в държава членка Б (посредник), което след това извършва доставка на тази стока на лице, регистрирано в държава членка В(придобиващ);
2. стоките се транспортират директно от А до В;
3. посредникът не е регистриран за целите на ДДС в държавите членки А и В;
4. придобиващият начислява ДДС като получател по доставката.
В случай, че са изпълнени посочените условия за дружеството ще е налице тристранна операция по смисъла на чл. 15 от ЗДДС.
Съгласно чл. 17, ал. 3 от ЗДДС мястото на изпълнение при доставка на стока от посредник в тристранна операция до придобиващ в тристранна операция е държавата членка, където придобиващият в тристранната операция е регистриран за целите на ДДС.
Освен това предвид разпоредбата на чл. 62, ал. 5 от закона независимо от ал. 2 мястото на изпълнение на вътреобщностното придобиване е държавата членка, където стоките пристигат или завършва превозът им, когато са налице едновременно следните условия:
1. посредникът в тристранна операция придобива стоките под идентификационния си номер по чл. 94, ал. 2;
2. лицето по т. 1 осъществява последваща доставка на стоките до придобиващия в тристранната операция;
3. лицето по т. 1 издаде фактура за доставката по т. 2, отговаряща на изискванията на чл. 114, в която посочи, че е посредник в тристранната операция и че данъкът по доставката се дължи от придобиващия в тристранната операция
4. лицето по т. 1 декларира доставката по т. 2 във VIES декларацията за съответния данъчен период.
Необходимо е да се има предвид, че за удостоверяване на горецитираните обстоятелства съгласно чл. 9, ал. 2 от ППЗДДС посредникът в тристранна операция следва да разполага със следните документи:
1. фактура, издадена от прехвърлителя в тристранната операция, в която е посочен идентификационният номер по ДДС почл. 94, ал. 2 от закона на посредника;
2. фактура по чл. 79, ал. 2, т. 1, издадена от посредника в тристранната операция, в която е посочен ДДС номерът на придобиващия в тристранната операция, издаден от държавата членка, където стоките пристигат;
3. VIES декларация за съответния данъчен период, в която е декларирана доставката, във връзка с която е издадена фактурата по т. 2;
4. писмено потвърждение от придобиващия в тристранната операция, удостоверяващо, че стоките са получени, в което са посочени:
· дата и място на получаване;
· вид и количество на стоката и
· алтернативно вид, марка и регистрационен номер на превозното средство, с което е извършен транспортът, име на лицето, предало стоките и длъжностното му качество, име на лицето, получило стоките, и длъжностното му качество или
· в случаите на транспорт на стоки чрез куриерска услуга – номер на товарителница.
Съгласно ал. 3 на чл. 9 от ППЗДДС, в случай че посредникът в тристранната операция не се снабди с документите по ал. 2 до изтичането на данъчния период, следващ данъчния период, през който данъкът за вътреобщностното придобиване по чл. 62, ал. 2 от закона би станал изискуем, се счита, че вътреобщностно придобиване е с място на изпълнение на територията на страната, данъкът за което става изискуем от посредника.
Тук е важно да отбележим един важен момент в тълкуването и прилагането на горепосоченияте норми. Към настоящият момент все още въпросните норми се тълкуват и прилагат различно от администрацията и съдилищата. Така според данъчната администрация, предоставянето на ДК, в случаите на чл. 62, ал. 2 от ЗДДС недопустимо и с това би могло в крайна сметка да застраши прилагането на основното правило, според което при вътреобщностно придобиване се приема, че мястото на облагане се намира в държавата членка на пристигане на пратката или на транспорта, а именно държавата членка на крайно потребление.
Според ВАС, от друга страна, право на данъчен кредит следва да се признае в хипотезата на чл. 62, ал. 2 от ЗДДС, тоест когато превозът на стоките не завършва на територията на страната, като правно основание за това се извлича от разпоредбата на чл. 73а от ЗДДС.
Според мотивите, изтъквани в практиката на ВАС, режимът на самоначисляване, приложим при ВОП, изисква, от една страна, получателят да начисли ДДС и в същото време да упражни правото на приспадане на ДДС като данъчен кредит. По този начин резултатът за данъчния период (когато са осъществени само ВОП) трябва да бъде нула. Следователно, когато доставката не е укрита, режимът на самоначисляването включва начисляване на ДДС и приспадането му като данъчен кредит.
Прави впечатление, че винаги при разглеждането на такъв тип казуси, ВАС набляга на обстоятелствата, че РЛ е отразило в дневника за покупки фактурите, издадени от дружествата прехвърлители по тристранната операция, съответно е отразило в дневника за продажби тристранните операции по издадените от самото ревизирано лице фактури с получатели придобиващите дружества. След като установи тези обстоятелства, в повечето случаи посредством съдебно-счетоводна експертиза, съдът стига до заключението, че доставката не е укрита, и съгласно режимът на самоначисляването, приложим в такива случаи, ревизираното лице следва да начисли ДДС и съответно да му се признае и приспадането на данъчен кредит.
Така в преобладаващата част от решенията на ВАС се приема, че дори и да не са налице условията за признаване на тристранни операции, то по силата на чл. 73а ЗДДС, за РЛ би възникнало право на приспадане на данъчен кредит по доставките, по които приходните органи твърдят, че е получател, т. е. резултатът за данъчния период не би се променил. Разпоредбата е приложима, тъй като доставките не са укрити и в счетоводството на РЛ са били налице данни за тях, видно и от приетото заключение на ССчЕ.
Дотук разглеждахме хипотеза, при която стоката се фактурира на посредник, преди да стигне до крайният получател. В такъв случай, както видяхме, е приложима разпоредбата на чл. 15 от ЗДДС. В практиката обаче често български дружества, които предлагат стоки по интернет, не придобиват никакви права върху въпросните стоки, а действат само като посредници за което получават комисиони. Стоката се движи директно от продавача до купувача.
В такива случаи въпросното дружество не извършва търговия със стоки, а е доставчик на услуга (посредничи при продажбата на стоки).
В международната търговия например е разпространен т.нар dropshipping модел, при който например българско дружество предлага чрез свой интернет сайт стоки, които се продават на територията на трета страна. В такива случаи обикновено въпросното дружество няма търговски или друг обект на територията на третата страна, а в свой интернет магазин дружеството публикува обяви за продажба на стоки, които то не притежава към момента на публикуване на обявата. След като бъде поръчана и платена съответната стока от клиента, дружеството от своя страна ще я поръча и плати на доставчик от въпроснта трета страна, който ще я изпрати директно до клиента.
В такива случаи възниква въпросът как следва да се документират и третират тези доставки съгласно ЗДДС.
При подобни казуси следва да се има предвид, че мястото на изпълнение на доставките на услуги, предоставяни от сайта за електронна търговия, ще се определи съгласно чл. 21, ал. 2, изр. първо от ЗДДС, т.е. ще е на територията на страната, където се намира доставчикът на стоки, който се явява и получател на посредническата услуга, при което на основание чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС данъкът ще бъде изискуем от него. Поради това, ако българското дружество не е регистрирано по ЗДДС, за него ще възникне задължение за подаване на заявление за регистрация на основание чл. 97а, ал. 1 от ЗДДС не по-късно от 7 дни преди датата, на която данъкът за доставката става изискуем (авансово плащане или данъчно събитие), като данъчната основа на получената услуга подлежи на облагане с данък.
Относно третирането на продадените стоки на територията на третата страна следва да се има предвид, че съгласно чл. 17, ал. 2 от ЗДДС място на изпълнение при доставка на стока, която се изпраща или превозва от доставчика, получателя или от трето лице, е местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща пратката или започва превозът й към получателя. Доколкото в разглежданата по-горе хипотеза, местонахождението на стоката към момента на изпращането ѝ и започването на превозва ѝ към получателя е на територията на трета страна, то място на изпълнение на доставката на стоката е на територията на тази трета страна. Предвид това получените от дружеството доставки ще бъдат извън обхвата на ЗДДС, съответно данъчното им третиране би било съобразно законодателство на третата страна.
Що се касае до документирането на сделката, следва да имате предвид следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 4 от ЗДДС регистрираното лице е длъжно да отрази получените от него данъчни документи в дневника за покупки най-късно до дванадесетия данъчен период, следващ данъчния период, през който са издадени, но не по-късно от последния данъчен период по чл. 72, ал. 1.
Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 4 от ЗДДС регистрираното лице е длъжно да отрази получените от него данъчни документи в дневника за покупки най-късно до дванадесетия данъчен период, следващ данъчния период, през който са издадени, но не по-късно от последния данъчен период по чл. 72, ал. 1 от закона. Данъчни документи по смисъла на чл. 112, от ЗДДС са:
– фактура;
– известие към фактура;
– протокол.
Предвид това документи, издадени по реда на законодателства на други държави, не представляват данъчни документи по смисъла на чл. 112 от ЗДДС и не следва да се отразяват в отчетните регистри по чл. 124 от ЗДДС.
В тази връзка за фактурата, издадена по реда на чуждо законодателство, регистрираното лице няма задължение да я отразява в дневника за покупките.
В случай че желаете да отразите фактурата в дневника за покупки, то същата следва да бъде отразена в колона 9 – „ДО на получените доставки, ВОП, получените доставки по чл. 82, ал. 2-5 от ЗДДС и вносът без право на данъчен кредит или без данък”.

Бойко Момчилов

Адвокат